Вероятно все някога сте чували поговорката, че това което пуснеш на свобода се връща обратно към теб. А това, което се опитваш да задържиш насила го губиш понякога безвъзвратно. Това е така защото ако мислено премахнем всички условности създадени от човешкото общество и фалшивия морал ще остане пълната свобода. Именно пълната свобода представлява основен принцип на битието. Ако човек може да се роди извън човешкото общество, някъде отдалечено и недостъпно до всякаква цивилизация, но където все пак има условия за живот, но няма други хора, които да налагат своите предубедени изкривени ценности и разбирания, то човека, който ще се развие ще прилича възможно най-много на своя истински аз. Това разбира се също е условно предположение, което изисква предварителни благоприятни история и обстоятелства за въпросния човек и прилична наработка на жизнен опит от много въплъщения, така че вече да има положителен вектор на качества в своя характер. Та с всичко това исках да кажа, че какво може да е по-голямо щастие от пълната свобода да живееш както знаеш, че е най-добре да се живее, като задължително трябва да се познава своя истински духовен висш аз.

А какво разбира под щастие средностатистическия човек, който си няма представа какво представлява истинска свобода? Отново зависи от човека, но щастието най-общо казано се асоциира със задоволеността на нуждите. По-примитивно устроения човек ще разбира под щастие задоволяването изключително на своите първични материални нужди и страсти. По-интелигентния и образован човек ще има предвид под щастие нещо по-широко, защото и нуждите на такъв човек са разгърнати не само към материалното, но и към умственото и духовното развитие. А духовно просветления човек ще има още широк поглед по този въпрос.

А защо има такова положение, при което човек се налага да преследва своето щастие? Защото такова статукво е наложено като устройство на обществото, където за всичко, от което имаш нужда трябва да си плащаш и благата не се раздават свободно, тоест нямаш свободен достъп до тях. Могъща сила е сложила ръка върху планетарните ресурси и оттам върху благата и не ги дава без съответна отплата. Трябва да работиш здраво, да печелиш пари и с припечелените пари да си закупуваш от каквото имаш нужда. Ако нямаш пари и не можеш да работиш като нищо в някои държави ще си оставен на пълния произвол на съдбата, тоест би могъл и да трупясаш от глад, а в други държави като нашата ще станеш социално слаб с минимални средства, които ти се дават като подаяние(и то с редица задължителни условия и изисквания) и които стигат колкото да не умреш от глад. Това установено положение на нещата е оформило и манталитета на хората тъй като те са принудени да живеят в него. Това е манталитет, който се бори със зъби и нокти за желаното, това е мантилет, който оцелява а не живее.. Тоест се налага да преследва с цената на жертви своето щастие. Това е положението на човек роден като роб в общество с робски условия на живот, което не го е грижа за теб дали ще живееш или ще умреш и ти сам трябва да имаш преди всичко грижата за себе си, да си изградиш един остров на лична сигурност и спокойствие включвайки в него всичко останало, от което имаш нужда. Дали това ще е щастие и истинска свобода зависи от много фактори, защото света не е идеално място и самия човек не е с идеален характер и възможности. Преследването на щастието(това, което се разбира под щастие от обществото) и неговото постигане изглежда в повечето случаи толкова трудна и стресираща задача, която изисква години на труд и отдаденост на внимание и жизнена енергия, че ако можеш да си дадеш предварително сметка за това и си достатъчно разумен може и да се откажеш от бъхтенето или да обмисляш други алтернативи за справяне с проблема.

Но само ако човек можеше да знае, че щастието всъщност е обикновено състояние на съзнанието. Това е една съзнателна настройка на собственото съзнание, чрез която се превключваш на това да бъдеш щастлив - спокоен, сигурен, радостен и доволен и не са ти необходими някакви външни материални доказателства, които да ти позволят да бъдеш такъв. Все пак материалните притежания и осигуреност дават повече свободно време да работиш над съзнанието си, да медитираш и да се обогатяваш духовно. Но дори и материалното осигуряване да е оскъдно човек може да се настрои да бъде доволен в живота с малкото, с което разполага. Нищо също така не пречи на човек да се стреми да придобие повече, но без да се преработва и стресира прекалено много физически и емоционално, че да си разстрои здравето и да си загуби душевното спокойствие.  

От казаното дотук става ясно, че свободата и оттам щастието са на една ръка разстояние точно под носа ни, на един съзнателен избор между това да бъдеш в момента усмихнат, доволен и спокоен вместо да избираш да си нещастен и начумерен. Някои хора не притежават нищо, буквално живеят на улицата, нямат какво да ядат, няма и как да си изкарват прехраната и да печелят пари, че да се сдобият с повече, но въпреки това не са тръгнали да се самосъжаляват и да изпадат в депресия и страхова психоза, че живота им е застрашен и че никога няма да бъдат щастливи. Такива хора може да срещнете в Индия примерно, живеейки в крайна бедност но въпреки това изглеждат доволни и спокойни. Те вероятно имат много ниски изисквания за щастие и не се страхуват ни най-малко от перспективата за утрешния ден, дали ще са живи или ще умрат от глад или от друга нужда. Те живеят сега в този момент и каквото този миг донесе. Ако намерят храна или някой им дари храна ще ядат. Ако не намерят храна няма да ядат и ще живеят с глада, това няма да наруши техния вътрешен мир, защото той се крепи на по-твърди устои. Тези хора сигурно знаят, че смъртта не е края на всичко, че живота продължава и след кончината на тялото. Те знаят, че смъртта ще ги освободи от всичките тези мъчения и ограничения на плътта и от хаоса и жестокостта на обществото. Защо тогава да си правят труда и да се измъчват излишно. При всички случаи ти може да направиш само това, което зависи от теб като единствената ти грижа е да не компрометираш душата си. Няма да си нито първия нито последния, който ще е минал през живота и в крайна сметка физически живота свършва еднакво за всички и за бедни и за богати. Колкото и да си трупал богатства и да си се обграждал с материална осигуреност пак ще умреш и абсолютно нищо от натрупаното имане не може да вземеш със себе си в задгробния живот. Тогава няма смисъл много да се бъхтиш. Но това не значи и че трябва да се отпускаш много и да се занемаряваш. Трябва да поддържаш ум и тяло във форма и оттам здравето си в най-добро възможно състояние доколкото това е възможно, за да се чувстваш добре докато си жив. Едно животно, което живее в гората да не би да има някакви материални притежания. То може да спи под открито небе, да го пече слънце и вали дъжд, да е единствено със своята кожа на гърба разчитайки да се нахрани от това, което природната среда предлага на разположение. За дивото животно това е свободата и няма да видите нито едно диво животно, което да се оплаква и което да върви срещу себе си, да унищожава тялото си, така както човека го прави. Колкото и да не разполага с нищо и да не се е хранил дълго тигъра изглежда прекрасно, козината винаги е чиста, погледа е ясен и концентриран, инстинктите са винаги готови за действие, настоящия миг е интересен с каквото и да се занимава този тигър. А ти можеш ли да бъдеш като тигъра или както което и да е друго животно, което се чувства комфортно в собствената си кожа и в средата, в която живее приемайки и приспособявайки се към нейните условия(или създавайки в ума си свои предпочитани условия а средата да се приспособява към теб). Човека разбира се е по-сложно устроен и има по-големи нужди, но това не пречи да се подходи към живота по същия мъдър и ефикасен начин както подхожда един тигър.