Самото споменаване на тази дума е малко стряскащо, понеже предполага, че празнотата представлява нищото или пълната липса на каквото и да е. Нищото като абсолютна категория според мен не съществува. Нищото съществува само съотнесено с нещо друго или като липса на нещо спрямо друго нещо. Но като говорим за празнотата в мистицизма не става дума за такава празнота. Тук се има предвид вътрешната празнота, като изпразнено от мисли и страсти съзнание, притихнало съзнание, където не минават произволни натрапчиви мисли. Съзнанието изглежда изглежда като високопланинско кристално чисто, ледено, напълно спокойно езеро. Това е едно особено душевно състояние на умиротвореност, когато ума е спокоен, но същевременно бодър и ясен. Такова състояние може да споходи човек след медитация или като някакво духовно просветление.

Защо точно това състояние на духа ни вълнува толкова? Понеже в забързания, трескав модерен свят човек има нужда да се спре и да презареди „батериите“, да отпусне юздите за малко, да си отдъхне от целия парад на суетата и на преследването на препитанието и успеха. В това състояние на душевно спокойствие идват нови и по-добри идеи, идват решения на трудни за решаване проблеми и въпроси, идват увереност и вътрешна подкрепа.

Как се постига състояние на празнота или безмисловност?

Въпреки, че мога да дам някакво предписание за постигане на такова състояние, самото му постигане ще зависи от отделния човек и неговите или нейните лични качества, мотивация и възможности. Не е толкова просто и лесно, както се дава рецепта за нещо, така то да се направи, все едно приготвяш торта само като имаш съставките и знаеш как да ги забъркаш и подредиш. То е съзнателен процес. За целта човека трябва да е готов, да е подкован един вид, да може да предприеме пътуването и след това да се задържи на пътя въпреки препятствията и опасностите, които дебнат. Да има смелост и издръжливост, схватливост и адаптивност, познания и опит, с които да си послужи, за привлече необходимото и да остави настрана излишното. Аз бих могъл просто да кажа „медитирай“ и оттам нататък да те оставя сам да се оправяш. Но ако ти не знаеш какво е това медитация и как се медитира много е възможно да тръгнеш в непродуктивна посока или въобще да се откажеш. В общи линии да, медитацията е пътя към това състояние а пререквизита за ефективна медитация ще предположим, че го имаме налице, че сме готови да вървим по този път. Защото никой не може да даде на друг човек качества на характера, никой не може да налее знания и опит на друг човек, всеки сам трябва да гради своя ум и своя характер чрез самия живот, който живее.

Медитацията представлява безпристрастно наблюдение върху своите мисли, чувства, действия. Това е извеждането напред на наблюдателя(а извършителя да отстъпи встрани), който безпристрастно и безстрастно съзерцава проявлението на собствената индивидуалност и на света около нея. Безпристрастното наблюдение е наблюдение без вземане на страна в поляризираните мисли и чувства, без осъждане, без предпочитание, без емоционални окраски. Мислите често се уподобяват на облаци, които минават по небето на съзнанието а наблюдателя ги оставя да преминават и да отминават по пътя си до края на хоризонта, където изчезват. Наблюдателя ги забелязва и осъзнава, но не ги храни с допълнителна енергия, за да прераснат в нещо по-голямо и ангажиращо вниманието. И така стоейки и наблюдавайки своето съзнание докато небето му се изчисти от минаващи облаци мисли и чувства и стане безоблачно и спокойно. Друга аналогия е тази на съзерцанието на течението на река, а мислите се уподобяват на листа, които се появяват за кратко време в полезрението и след това изчезват от погледа отплувайки надолу по течението на реката. Резултата от една такава медитация води до спокойствие и невъзмутимост на фона на всички възможни мисли и чувства, които биха могли да възникнат в съзнанието. Човека става невъзможно да бъде разтърсен от флуктуациите на бурния страстен светски живот. Нека реката да тече, това й е работата, нека всичко, което носи по течението си да се носи и да отминава, а ти да оставаш като безпристрастния наблюдател на действието, който съзнателно избира да не участва в него, преставайки да се вживява в него. А сега остава да заемеш някаква удобна спокойна поза, но не достатъчно удобна, че да не заспиш и така да стартираш своята редовна ежедневна практика на медитация. Медитацията изисква отдаване на момента, отказване на търсенето на резултата от нея, който би бил крайното състояние на невъзмутимост. Медитацията не търпи бързане, за нея трябва да отделиш време и да позволиш да се загубиш в това време, да не мислиш за това колко време е отминало и колко време е нужно и какво още трябва да правиш, трябва да оставиш настрана всякакви ежедневни грижи, задължения и рационализации. И да усещаш нещата. С усещането ще разбереш кога да прекратиш медитацията. Ставайки наблюдател на своя вътрешен свят, е важно да запазиш честен откровен поглед над него, дори при изскачането на неприятни и отблъскващи мисли, чувства и спомени. Не се чуди и не мисли за медитацията как ще я започнеш и какво ще правиш по време на нея. В източните практики съветват медитиращия да се концентрира над дишането, вдишване и издишване, което изключва концентрацията над натрапчиви обезпокояващи и повтарящи се мисли, които могат да отклонят вниманието от медитацията. На всеки както му е удобно. Аз предпочитам аналогиите с небето и реката.

Ако наблюдението не е свързано с мисленето си е просто тъпеене.

не е необходимо да се медитира по никакъв начин.

Зависи за какво медитираш, ако е за вътрешно спокойствие тогава мисленето е безпокойство, а ако е за размишляване и свежи идеи да.

Така е и за всеки ще начина може да е различен. Аз споделям как работи при мен.