Следващото може да се приеме като фантастичен разказ и художествена измислица илюстрираща скрита възможна галактическа, слънчева и земна история датираща между огромни периоди време започващи от около милион години на далечна планета и развиваща се впоследствие на Земята и Слънчевата система между 40 – 10 хиляди години в миналото. Също така трябва да се подчертае, че времето не тече строго линейно и последователно, както сме свикнали да го възприемаме, то е флуидно и зависещо от съзнанието, на тези, които го живеят. Едно бъдеще, което ни е познато не е задължително да е свързано с друго минало, което ни е познато.
В предишна тема казах, че причината за извънземната карантина върху Земята е за да се ограничи и локализира злото на едно място и да не може да броди свободно из галактиката. Сега ще се опитам да обясня откъде е дошло това зло и как се е локализирало точно на Земята, че да може да бъде поставено под карантина от галактическата федерация.
Смята се, че причините за цялата тази кошмарна чудесия идват от един далечен и продължителен конфликт между орионските рептили и галактическите хора нападнати и прогонени от тяхната оригинална любима планета Лира в съзвездие Вега. Орионските рептили никога не са спрели да преследват хората, това е им е някаква болезнена фикс идея. Може да се каже, че причината да живеят е да преследват, тормозят, поробват и убиват всичко живо, което не може да им се противопостави. Точно така са нападнали без предупреждение мирно живеещите и тогава напълно беззащитни лирианци, разрушили са целия им живот на тази планета, избили са множество народ а тези които са успели да избягат с космическите си кораби са продължили да бъдат преследвани из космоса преди да съумеят да избягат и да се скрият. Докато са бягали са търсили нови планети подходящи за живот и една от тях се оказала Земята, която е доста отдалечена и забутана накрая на галактиката и затова е била по-трудна за откриване от преследвачите. Което дава достатъчно време от десетки хиляди години на човешката цивилизация да се установи и да процъвти. Но рептилите разбира се никога не са се предали в търсенето на хората и когато намират Земята я нападат. Но този път хората не са били беззащитни както са ги заварили на Лира, имали са време и мотивация да се защитават, разработили са оръжия и способи за защита и са оказали отпор. Истинска война се е водела между рептилите и хората с множество жертви и разрушения от двете страни на барикадата. Рептилите са съумели да завладеят една част от света и да поробят хората, а друга част от света останала независима и защитена от рептилската инвазия. Тази част от света се наричала Лемурия, а онази завладяна от рептилите се наричала Атлантида. По имената се разбира къде долу-горе са се намирали двете „държави“. Тогава Земята не е имала такива огромни океани. Там където е Тихия океан(и Индийския океан) тогава е било цялото суша с тропически климат, безкрайни джунгли, долини и планински хълмове. Атлантическия океан също не го е имало по същата логика. И така две враждуващи цивилизации са делили света. Рептилите не са спирали с опитите да завладеят Лемурия, а хората от Лемурия не са преставали да се опитват да освободят поробените хора в Атлантида. Тази ситуация на постоянна война и враждебност продължавала хиляди години и се водела и в слънчевата система по останалите планети.
Слънчевата система в онези времена също е изглеждала различно понеже е имала още една планета намираща се между Марс и Юпитер. Името й било Тиамат(Молдек) и е била преобладаващо водна планета с отлични условия за биологичен живот, с размерите приблизително на 70% на Нептун, тоест доста голяма планета. Тази планета поради това, че била водна отразявала винаги слънчевите лъчи и служела за луна на Земята и на другите планети от Слънчевата система разполагащи с органичен живот. В една от последните фази на орионската война между рептили и хора тази планета е била взривена чрез насочени термоядрени удари. Нейната крехка магнитосфера не издържала и планетата се разпаднала. Както и да е, премахването на толкова голяма планета нарушило целия гравитационен баланс в слънчевата система, което било съпроводено от страшни катаклизми по останалите планети. На Земята биологичния живот е бил застрашен от пълно унищожение, поради обръщане на магнитните пояси и разстройването на климата. Тогава т.нар. Галактическа федерация, която се състояла от най-различни други извънземни освен от човеци също била въвлечена в тази война, много космически кораби били разрушени и много животи били погубени вследствие на това. Почти цялата флота на федерацията е била повредена и разрушена, същото се случило и с флотата на рептилите, които били тотално смазани и загубили всичко. Тези дето оцелели успели да избягат и да се укрият на Земята, където все още съществувала тяхната Атлантида. Отломките от взривената планета станали постепенно пръстените на Сатурн и астероидния пояс в края на слънчевата система. Водата, която попаднала в космоса и била толкова много постепенно от гравитацията на планетите се придвижила до Марс, Земята и Венера и там се изляла като планетарен потоп. Този потоп бил толкова продължителен и унищожителен на Земята, че само който живеел на по-високи места или е разполагал с надеждни плавателни средства и с летателни апарати е успял да оцелее. Водата се изсипвала като непрестанен проливен дъжд всеки ден в продължение на дълго време и всички най-ниски места се запълнили със хиляди метри солена вода и така се образували сегашните големи океани и солени морета. Същия огромен потоп станал и на Венера. По-малко засегнат останал Марс от потопа, но той бил доста очукан от самия взрив на съседната огромна планета и от водените боеве в близост.
След това събитие галактическата федерация решили да наложат карантина на основните виновници рептилите укриващи се на Земята като наказание за предизвикването на този космически катаклизъм. С това карантината е била наложена и на оцелелите от потопа хора, които загубили всичко, което притежавали и трябвало да започнат отначало без своите технологични удобства. Потопа разрушил градовете и напреднала технология, повечето населени места на Лемурия и Атлантида останали по дъното на днешните океани. По-високите места, които не били покрити от вода се запазили но с големи разрушения и загуба на имущество. Някои, от хората успели да избягат с космическите си кораби, но не е имало място за всички на корабите. Който се спасил по такъв начин се заселил на други планети.
Взривената планета понеже играела ролята на луна и осветявала нощта на Земята е била наричана приносител на светлината, на латински Луцифер. Ето истината за това име и за това, кой и какво стои зад него. Енергията и съзнанието на този гигант е била освободена от ролята на планета и то станало огромно вакантно съзнание без работа, което освен това може да се предположи с право, че било шокирано и разгневено от така стеклите се обстоятелства. Това доста силно и могъщо съзнание станало голям фактор за това, което става по-нататък на Земята като начин на развитие. Все още това съзнание наблюдава и управлява ставащото на Земята и все още всички замесени в унищожението на Тиамат плащат по един или друг начин за стореното. Злото от една страна са били рептилите, които не са се спирали пред нищо в набезите си над хората, а след това злото станало и освободеното съзнание от разрушената планета, което се заело по свой начин да възпитава и моделира душите на замесените.
А понеже е имало нужда от някаква луна, която да осветява земната нощ галактическата федерация сложила един от своите разрушени в битката биосферни кораби да върши тази работа. Той свети като най-голямата изкуствена лампа след самото Слънце. Луната не е планета, а метален сферичен космически кораб, който е в много лошо неизползваемо състояние. Върху металната повърхност, която винаги гледа към Земята се прожектира холограмен образ - илюзия за очите и телескопите, че луната изглежда като пострадала от астероиди безжизнена пустинна планета. Това се прави с цел хората, които ще я видят с телескопите си да не си задават въпроси как едно странно изглеждащо метално кълбо се е появило на небето и оттам да се допусне, че трябва да има някакви извънземни, които са го позиционирали да лети в неговата орбита около Земята.
Този наратив не може да се докаже, но и не може да се отхвърли. На който не му харесва и не може да го приеме, да го приеме като измислица. В нашата реалност не можеш да срещнеш рептили въоръжени до зъби возещи се в модерни космически кораби, тук може да срещнеш само животинските им форми като гущери, змии, крокодили и прочие. В нашата реалност няма извънземни същества, няма невероятно изглеждащи космически кораби освен ракетите и совалките на съответните земни космически агенции и частни лица като Мъск и Безос. А Луцифер се смята за архидемона на ада и падналия ангел на Бога. Луцифер бива наричана и планетата Венера, защото е най-ярката гледана откъм Земята. Но каква е истината това ще стане ясно когато човек някой ден има възможност да погледне в Източника, който регистрира абсолютно всичко ставащо навсякъде до най-малката подробност.
© Приятелски огън
Рискове при въвеждане на усъвършенстван ...
