Светогледа на Барух Спиноза е много близък до описанието на обективната реалност и мястото на човека в нея, но с някои многозначителни пропуски.

Според Спиноза света е едно цяло, всичко в него е едно цяло, взаимо-свързано и взаимо-зависимо. Бог, единното начало е всичко, което съществува и винаги е съществувало. Бог е всички същества и всичко останало, цялата жива и нежива природа(пантеизъм) и от това заключение се извежда и абсолютния детерминизъм. Понеже зад всяко явление има причина и тези причини се коренят в една начална първопричина, което е и Божественото начало или както предпочитате да го наричате – Дух, Вселена, Източник. Но един много важен момент от цялата тази теория не се отчита и това е същността на съзнанието и неговите безкрайни творчески възможности и проявления, което само по себе си не може да се побере и обуслови от някакъв общовалиден абсолютен детерминизъм. Съзнанието определя света на сетивата. Тоест както съзнанието дефинира света така и света се проявява. Тук разбира се говоря за Съзнанието с главна буква и не толкова за индивидуализираното фрагментирано съзнание на човека. Съзнанието с главна буква решава как да изглежда света и го проявява, но като го проявява винаги резултата е перфектен и завършен и резултата на проявения свят е винаги свързан с атрибутите на сомото Цяло. Съзнанието един вид сънува, че живее и живота, който живее в съня изглежда така истински, че чак не може да се различи от друга възможна по-висока реалност. Човешкото съзнание също проявява своя личен свят, но с тази разлика, че това става по-често от страната на подсъзнанието и несъзнаваното. Абсолютен детерминизъм има, но той е свързан само с последователността на причинно-следствени връзки в дадена цялостна система на живот. Но това не значи, че тези причинно-следствени връзки от тази система ще бъдат валидни и приложими в друга система на живот, която е оформена по съвсем друг начин и там има обусловени свои собствени правила и принципи.

По същия начин може да се дебатира за свободната воля и свободния избор, които ако имаше тотален абсолютен детерминизъм не биха могли да съществуват. Но понеже такъв детерминизъм няма, който да обхваща Цялото с неговото безкрайно разнообразие от проявления то и свободния избор си остава валиден. Свободния избор се изразява в това да бъдеш каквото поискаш и можеш да бъдеш и буквално това се случва, когато си чисто съзнание, без филтъра на човешкото тяло. В сънищата например всичко е възможно, там само със силата на мисълта реалността се мени на секундата. В един момент си на едно място, след това помисляш нещо друго и вече си на друго място в други условия, в трети момент помисляш, че трябва да се събудиш и се събуждаш веднага. Детерминизъм в такива флуидни условия е невъзможен. Тези флуидни условия са върховната реалност на съществуването, където Съзнанието в своята чиста форма съществува вечно. Ти си това, което мислиш в такива условия и това представлява единствения възможен детерминизъм, тоест съзнанието и мисленето определят преживяването и оттам всичките причинно-следствени връзки свързани с него.

Човека е само върха на айсберга. Под него има пластове, които не се вземат предвид. Това че човек прави своите свободни избори базирано на своите нужди и желания не омаловажава факта, че тези избори са свободни. Човек прави хиляди малки избори през всеки ден от своя живот. Някой може да каже, че това не са свободни избори и много от тези избори се правят несъзнателно, но факта, че човек може да избере и избира между два или повече варианта на избор е достатъчно да се нарече свободен избор, колкото и прозаичен и обусловен в крайна сметка да изглежда този избор.

Човек не може да промени курса на природните и космическите явления и това е другата част от аргументацията, че не съществува свободен избор. Но тук веднага изниква въпроса дали изобщо е целесъобразно човек да се бърка в природния и космически ред на организация на нещата и какво е станало в повечето случаи, когато се е опитвал да го направи - някаква огромна природна катастрофа. Това се случва, защото човек от своята егоистична ограничена гледна точка иска да промени т.нар. божествен природен ред, но без да отчита и да се съобразява с причините поради които е установен този ред. Човека се впуска в преследване на своите егоцентрични желания без да съзнава последствията, които те ще окажат на цялостния ред на нещата. Затова според мен божествения ред трябва да се остави такъв какъвто е, понеже всичко там работи както трябва по възможно най-добър начин и в това отношение човек трябва да се примири, че неговия свободен избор е ограничен и въобще не му е работа да го разширява в тази насока. И ако го направи просто ще преживее последствията на катастрофите, които ще предизвика и от това няма да има измъкване за много дълго време, докато всичко не се изчисти и върне в неговата идеална първоначална божествена хармония. Така че в това отношение свободния избор се заключава в това да не се бъркаш в божествения ред, но разбира се ти можеш и да го направиш, и да видиш какво ще те сполети, как живота ще протече отивайки в тази посока. Свободния избор винаги го има, колкото и неразумен и разрушителен да се окаже той за теб, но и последствията от този свободен избор ще връхлетят неговия титуляр, както лавина ако са сторени от неблагоразумие и разни непремерени ниски страсти.